Често сънищата парят и духовно ме събарят
Заради врати към щастието, които те отварят
Два часа през нощта, току що изкъпан
Се приготвям да си легна и да хъркам като тъпан
Очите се затварят и след няколко мига
Сънят ме настига, фантазията се надига
Озовавам се на място пълно със високи палми
Хората около мен изглеждат толкова реални
Всички се усмихват и някак си знаят
Че това е моя подсъзнателен модел на раят
Враговете ми със топла - прегръдка ме посрещат
За лошите моменти без дори да се досещат
Всички се хилят, беснеят. Пият и пеят
Живеят без тревожни мисли и не спират да копнеят
Паралелно измерение, някакво видение
Но аз ги докосвам и виждам всяко движение
Не чувствам притеснение, макар че съм изгубен
Това което усещам е: "Ах, че съм влюбен!"
Нима е възможно? Аз изпитах чувството
Което е основният двигател на изкуството
Сега ги разбирам - всички тези романи
Всички песни и стихове вътре в мене събрани
Но ето я и нея - слиза от карета
Най-красивото момиче - на цялата планета!
Във очите има блясък, този поглед е свещен
Виждал съм го много пъти но не и насочен в мен!
Все повече приближава, усмихната и естествена
Няма по красива. Та тя е божествена!
Не искам нищо друго на света освен нея
Най-накрая виждам истинска причина да живея!
Прегръщам я и казва, че от мене има нужда
Но преди да ме целуне алармата ме събужда..